Какво е автоимунното заболяване?
Чували ли сте за автоимунни заболявания? Имате ли, като милиони други, всъщност някое от тях?
Терминът автоимунна болест се използва, за да опише ситуацията, при която имунната система на организма - която защитава тялото от вируси и бактерии, атакува клетките на организма.
Известни са много автоимунни заболявания. Най-известното е ревматоидният артрит - това състояние причинява възпаление на няколко стави, схващане и болезненост, като може да се разпростре и върху други части на тялото (като белите дробове или око).
Сред ендокринологичните автоимунни заболявания е и диабет тип 1. Когато хората говорят за диабет, те обикновено мислят за диабет тип II (при който тялото става резистентно към инсулина); този тип представлява около 95% от всички случаи на диабет. При диабет тип 1, имунната система атакува и така уврежда частта на панкреаса, която произвежда инсулин, което води до недостиг на инсулин. По този начин тялото губи способността си да регулира кръвната захар и по този начин да контролира използването на енергия от организма. Симптомите са увреждането на органи (включително бъбреците и очите), честото уриниране и прекомерната жажда.
Тиреоидитът на Хашимото е друго известно автоимунно заболяване. При него щитовидната жлеза бива унищожена от имунната система и по този начин се стига до недостиг на щитовидните хормони, причинявайки множество симптоми, сред които отпадналост и умора, запек, качване на килограми и отоци.
Друго заболяване, което може да има автоимунна причина е Адисоновата болест. При нея надбъбречните жлези не успяват да произведат достатъчно хормони, причинявайки лесна умора, безапетитие, гадене и повръщане и загуба на тегло. Характерни са промяната на цвета на кожата и лигавиците, ниско кръвно и понякога ниска кръвна захар, като промените често настъпват бавно с времето.
Общото между всички тези състояния е тяхната причина – а именно атаката на имунната система върху самия организъм. За съжаление точният начин, по които автоимунните заболявания възникват не е известен. Знае се, че има определени хора, чиито гени ги правят податливи към развитието на такива заболявания, но често е необходим и определен „екологичен спусък“, който да отключи болестта. Такъв спусък може да бъде например и една банална инфекция.
Лечението зависи от състоянието, но повечето автоимунни състояния се лекуват с лекарства, които потискат или по друг начин променят имунната система, надявайки се да я намали достатъчно, за да успокои болестта, но не толкова, че да се развият странични ефекти (включително инфекции). Често чрез това лечение е възможно забавянето, а в някои случаи и спирането на развитието ѝ.
Сред ендокринологичните автоимунни заболявания е и диабет тип 1. Когато хората говорят за диабет, те обикновено мислят за диабет тип II (при който тялото става резистентно към инсулина); този тип представлява около 95% от всички случаи на диабет. При диабет тип 1, имунната система атакува и така уврежда частта на панкреаса, която произвежда инсулин, което води до недостиг на инсулин. По този начин тялото губи способността си да регулира кръвната захар и по този начин да контролира използването на енергия от организма. Симптомите са увреждането на органи (включително бъбреците и очите), честото уриниране и прекомерната жажда.
Тиреоидитът на Хашимото е друго известно автоимунно заболяване. При него щитовидната жлеза бива унищожена от имунната система и по този начин се стига до недостиг на щитовидните хормони, причинявайки множество симптоми, сред които отпадналост и умора, запек, качване на килограми и отоци.
Друго заболяване, което може да има автоимунна причина е Адисоновата болест. При нея надбъбречните жлези не успяват да произведат достатъчно хормони, причинявайки лесна умора, безапетитие, гадене и повръщане и загуба на тегло. Характерни са промяната на цвета на кожата и лигавиците, ниско кръвно и понякога ниска кръвна захар, като промените често настъпват бавно с времето.
Общото между всички тези състояния е тяхната причина – а именно атаката на имунната система върху самия организъм. За съжаление точният начин, по които автоимунните заболявания възникват не е известен. Знае се, че има определени хора, чиито гени ги правят податливи към развитието на такива заболявания, но често е необходим и определен „екологичен спусък“, който да отключи болестта. Такъв спусък може да бъде например и една банална инфекция.
Лечението зависи от състоянието, но повечето автоимунни състояния се лекуват с лекарства, които потискат или по друг начин променят имунната система, надявайки се да я намали достатъчно, за да успокои болестта, но не толкова, че да се развият странични ефекти (включително инфекции). Често чрез това лечение е възможно забавянето, а в някои случаи и спирането на развитието ѝ.
