Какво е недостиг на витамин В12?

Витамин В12 е необходим, за да се произведе достатъчно количество здрави червени кръвни клетки в костния мозък. Витамин В12 е наличен само в животински храни (месни и млечни продукти) или екстракти от дрожди (като бирена мая). Ниските нива на наличния В12 в организма могат да доведат до анемия.

Дефицитът на витамин В12 може да се развие поради:

• Липса на вътрешен фактор (пернициозна анемия) - Вътрешният фактор е протеин, секретиран от клетките на стомашната лигавица. Той се свързва с витамин В12 и го отвежда в червата, за да се усвои. Липсата на вътрешен фактор е най-честата причина за пернициозната анемия. При децата намалените нива на вътрешния фактор могат да бъдат наследствено (генетично) състояние. Когато това се случи, ниските нива на вътрешния фактор предизвикват симптоми на ювенилна пернициозна анемия при пациенти под 10-годишна възраст. Тази анемия се среща по-често при хора, които вече имат заболявания, свързани с нарушения на имунната система, като Базедова болест, хипотиреоидизъм (недостатъчно функционираща щитовидна жлеза), тиреоидит (възпаление на щитовидната жлеза), витилиго и болест на Адисон (надбъбречна недостатъчност).

• Свръхрастеж на бактерии - Някои хора развиват дефицит на витамин В12 в резултат на условия, които забавят движението на храната през червата (диабет, склеродерма, стриктури, дивертикул), позволявайки на чревните бактерии да се размножават и разрастват в горната част на тънките черва. Тези бактерии използват В12 за собствения си растеж.

• Хранителен дефицит - вегани (които не ядат месо, риба, яйца или млечни продукти) могат да развият дефицит на витамин В12

Симптомите се развиват бавно и включват:

• Слабост и умора; замаяност; сърцебиене; недостиг на въздух; червен език; гадене или лош апетит; отслабване; диария; жълтеникав оттенък на кожата и очите.

Ако имате ниски нива на В12 дълго време, състоянието също може да доведе до необратимо увреждане на нервните клетки, което може да причини следните симптоми:
• отпуснатост и изтръпване на ръцете и краката; затруднения при ходене; мускулна слабост; раздразнителност; загуба на паметта; деменция; депресия; психоза.
За потвърждаване на диагнозата се вземат стандартни кръвни изследвания. Необходимо е лекар да назначи изследванията, тъй като те се различават при различните причини.

Лечението на това състояние включва заместване на липсващия витамин В12, но то е различно в зависимост от причината. Хората, които не могат да усвояват В12, се нуждаят от редовни инжекции.
Недостигът на витамин В12 в резултат на неадекватен хранителен прием е най-лесен за лечение. Състоянието може да се промени, като се приемат добавки с витамин В12 през устата и се добавят храни, съдържащи В12. В редки случаи може да се наложи и кръвопреливане.

Photo by Jeahn Laffitte on Unsplash

Какво е автоимунното заболяване?

Чували ли сте за автоимунни заболявания? Имате ли, като милиони други, всъщност някое от тях?

Терминът автоимунна болест се използва, за да опише ситуацията, при която имунната система на организма - която защитава тялото от вируси и бактерии, атакува клетките на организма.

Известни са много автоимунни заболявания. Най-известното е ревматоидният артрит - това състояние причинява възпаление на няколко стави, схващане и болезненост, като може да се разпростре и върху други части на тялото (като белите дробове или око).

Сред ендокринологичните автоимунни заболявания е и диабет тип 1. Когато хората говорят за диабет, те обикновено мислят за диабет тип II (при който тялото става резистентно към инсулина); този тип представлява около 95% от всички случаи на диабет. При диабет тип 1, имунната система атакува и така уврежда частта на панкреаса, която произвежда инсулин, което води до недостиг на инсулин. По този начин тялото губи способността си да регулира кръвната захар и по този начин да контролира използването на енергия от организма. Симптомите са увреждането на органи (включително бъбреците и очите), честото уриниране и прекомерната жажда.

Тиреоидитът на Хашимото е друго известно автоимунно заболяване. При него щитовидната жлеза бива унищожена от имунната система и по този начин се стига до недостиг на щитовидните хормони, причинявайки множество симптоми, сред които отпадналост и умора, запек, качване на килограми и отоци.

Друго заболяване, което може да има автоимунна причина е Адисоновата болест. При нея надбъбречните жлези не успяват да произведат достатъчно хормони, причинявайки лесна умора, безапетитие, гадене и повръщане и загуба на тегло. Характерни са промяната на цвета на кожата и лигавиците, ниско кръвно и понякога ниска кръвна захар, като промените често настъпват бавно с времето.

Общото между всички тези състояния е тяхната причина – а именно атаката на имунната система върху самия организъм. За съжаление точният начин, по които автоимунните заболявания възникват не е известен. Знае се, че има определени хора, чиито гени ги правят податливи към развитието на такива заболявания, но често е необходим и определен „екологичен спусък“, който да отключи болестта. Такъв спусък може да бъде например и една банална инфекция.
Лечението зависи от състоянието, но повечето автоимунни състояния се лекуват с лекарства, които потискат или по друг начин променят имунната система, надявайки се да я намали достатъчно, за да успокои болестта, но не толкова, че да се развият странични ефекти (включително инфекции). Често чрез това лечение е възможно забавянето, а в някои случаи и спирането на развитието ѝ.